Последният удар на мойто сърце
ще бъде след думата ОБИЧ.
Последната ласка от твойте ръце

Небето увисна, с дъждовни въжета
се върза за черната жадна земя.
Беснееше вятърът в гневна вендета,

Този свят е прекрасен, но аз все грешах –
много бързо препускаше пулсът ми.
И през буйни води се опитвах, пеша,

Събуди се селцето ни учудено
от тропота на конските копита.
Изгърбени старици се потрудиха

Мечтата си загробих с ежедневие.
Убих и любовта си с разстояние.
Умората и тежко недоверие