Последният удар на мойто сърце
ще бъде след думата ОБИЧ.
Последната ласка от твойте ръце

Небето увисна, с дъждовни въжета
се върза за черната жадна земя.
Беснееше вятърът в гневна вендета,

Този свят е прекрасен, но аз все грешах –
много бързо препускаше пулсът ми.
И през буйни води се опитвах, пеша,

 Събуди се селцето ни учудено
от тропота на конските копита.
Изгърбени старици се потрудиха

 Мечтата си загробих с ежедневие.
Убих и любовта си с разстояние.
Умората и тежко недоверие

 Да прегърнеш Любов! Как звучи като сън!
В кратък допир, сърцата сияят.
Малък лъч непокръстен избяга навън,

Събуди се селцето ни учудено
от тропота на конските копита.
Изгърбени старици се потрудиха

Не искам да те дишам във поезия,
защото съм човек обикновен,
притиснат и обсебен от проблемите,